Амелия Личева е поетеса и литературен критик. Тя е професор по теория на литературата в Софийския университет „Св. Кл. Охридски”. Автор е на множество теоретични книги и на стихосбирките „Око, втренчено в ухо” (1992), „Втората Вавилонска библиотека” (1997), „Азбуки” (2002), „Моите Европи” (2007), „Трябва да се види“ (2013), „Зверски кротка“ (2017), „Потребност от рециклиране“ (2021). Нейни стихове са превеждани на английски, френски, немски, италиански, испански, полски, словашки, хърватски, унгарски, арабски. Главен редактор на „Литературен вестник”, председател на ПЕН-България. Носител на множество национални награди, сред които „Рицар на книгата” на Асоциация „Българска книга“, „Христо Г. Данов“, Националната литературна награда „Биньо Иванов“ за принос в развитието на българския поетически синтаксис (за стихосбирката „Зверски кротка“) и на Националната награда „Константин Павлов“ за стихосбирката „Потребност от рециклиране“.  Програмен директор на СМЛФ от 2021 г.

Георги Господинов (1968) e поет и писател – един от най-четените и превеждани български автори по света. Книгите му са публикувани на повече от 35 езика. Той е първият български автор номиниран и спечелил престижната литературна награда Международен Букър през 2023 с романа си Времеубежище (превод на Анджела Родел). Носител е също на наградата Стрега Еуропео, Европейската награда Ангелус, Наградата Ян Михалски и др.
Естествен роман, неговият първи роман, връща читателите към българската литература и отваря вратите към световната публика.  
Романът му Физика на тъгата печели редица международни награди. Чуждата критика сравнява Господинов с писатели, като Маркес, Борхес, Орхан Памук, Милан Кундера, Оруел и определя Физика на тъгата като българските Сто години самота. Книгите на Господинов се преподават в университети в Европа, Великобритания, САЩ, Аржентина.

Георги Господинов е доцент по нова българска литература към Института за литература при БАН. Живее и работи в София.

Георги Константинов е роден през 1943 г. в град Плевен. Директор на Издателска къща „Списание Пламък”. Бил е народен представител във Великото Народно събрание (1990) и зам. министър на културата (1994). Издал е над 35 стихосбирки, между които: „Една усмивка ми е столица” (1967), „Неграмотно сърце” (1978), „Общителен самотник” (1982), „Обичам те дотук” (1992- 2002, 13 издания), „Как се ражда дракон” (на български и английски, 2018), ”Миг като вечност”(2019), ”Дърво и птица”(на български и гръцки, Атина 2021) , „Вечерни слънчогледи” (2023) и др. Публикувал е и сатирични творби.
Автор е и на белетристични книги за деца и възрастни. Хумористичният му роман за деца „Туфо рижия пират” е преведен на много европейски езици. Автор е и на есеистичните книги „Човек за споделяне”(2015) и „Поезията като свидетел” (2019). Стиховете му са преведени на повече от 30 езика.
Над 200 негови стихотворения са станали известни песни. Носител е на почетния знак „Златния век” с огърлие на Министерството на културата и  на Медалика Понтифиция – Ватикана, връчена му лично от папата Йоан Павел Втори и др. 
Почетен гражданин на Плевен. Почетен гражданин на София.
Почетен президент на българския П.Е.Н.-център.
Роман Кисьов (р. 1962) е поет, преводач на поезия, художник. Завършил е Живопис в Националната художествена академия в София. Живее и твори в София. Автор е на 18 поетически книги (10 в България и 8 в други страни). Негови стихотворения са преведени и публикувани на 25 езика в света. Участвал е в редица престижни международни поетически фестивали. Член е на Българския П.Е.Н. център, почетен член на Съюза на писателите на Армения, член е и на редакционния съвет на международното многоезично списание за европейска и азиатска поезия, поетическа култура и духовност „KADO“.

Стоянка Боянoва

Автор на 11 книги: поезия, роман, сборник с разкази, издадени в България. Съавтор с Минко Танев на 4 двуезични книги (български и английски) в Cyberwit.net, Индия: две със стихове от глобални антологии и наградени в международни конкурси, две с хайку - наградени и публикувани в международни издания. Участва в над 70 международни антологии в 27 страни с поезия, гогьоши и хайку. Редактирала речници и книги. 

Здравка Евтимова е родена през 1959 г. Нейни разкази са публикувани в 32 страни по света. Разказът й „Кръв“ е включен в антология за обучение по литература в прогимназиалния курс в училищата на САЩ и в гимназиалния курс в училищата на Дания. Нейни романи и сборници с разкази са публикувани в САЩ, Великобритания, Канада, Индия, Израел, Иран, Китай, Гърция, Франция, Италия, Сърбия, Словения и Северна Македония. През 2019  г. Здравка Евтимова печели наградата „Христо Г. Данов“ за цялостен принос към българската духовност. 
Анета Данчева-Манолова е завършила журналистика и изучавала нидерландски език в Софийски университет “Св. Климент Охридски”. Работила е за БНТ, член е на Нидерландската академия за литература в Лайден и носител на високо международно отличие - орден “Леополд Втори” за принос в развитието на културните ни връзки с Кралство Белгия. Превела е творби както на класически, така и на съвременни холандски и фламандски автори като Ян Волкерс, Й. М. Бисхьовел, Сеес Нотебоом, Луи Пол Боон, Хюго Клаус, Петер Верхелст, Кун Петерс,Stefan Hertmans, философа Йохан Хьозинха и др.

Димил Стоилов

ДИМитър ИЛиев Стоилов е роден на 11 юни 1948 г. в Пловдив. Работил е като журналист във различни печатни издания  и в две от най-големите издателства в България  –„Хр. Г. Данов" и „Хермес“. От 2011 година живее и твори в Белгия.
Член е на Съюза на българските писатели, Съюза на българските журналисти  и на Българския П.Е.Н. ЦЕНТЪР.
Издадени книги: 1986 г. – „Разписание за изпуснати влакове“, разкази, издателство „Хр. Г. Данов“ ;1990 г. – „Версия за изневяра“, роман, издателство „Хр. Г. Данов“; 1998 г. – „Възмутително чаровни, хищно хубави“, разкази, ИК „Хермес“; 2005 г. – „Мъж, вкусен на опитване“, разкази, ИК „Хермес“ ; 2010 г. – „Дългият бегач на любовни разстояния“, роман, ИК „Хермес“; 2016 г. – „Невинни жени в Брюксел“, роман, ИК„Хермес“;2018 г.– „Децата на Дон Кихот / Белгийски и други разкази/“, разкази, издателство „Лексикон“.
Негови разкази, преведени на немски език, са отличени в международните конкурси на немското издателството „Literaturpodium“ и са включени в сборници. Има превеждани разкази още на английски, френски и персийски.

Златимир Коларов е лекар, професор по ревматология, писател, сценарист. Автор на над 590 научни труда, на 31 художествени, драматургични, публицистични и литературно-критични книги, на 2 сценария за игрални, 18 за документални и научно-популярни филми. Разкази са публикувани на 12 езици, филми са представени в 14 страни. Книги са издадени в Украйна, Германия, Албания и Сърбия. Отличен е с 62 национални и международни номинации и награди като лекар, преподавател, писател и сценарист. Член на Съюза на българските писатели, Българския П.Е.Н.-център, Съюза на учените в България, Съюза на българските филмови дейци. Председател на Съюза на писателите лекари в България „Димитър Димов“, генерален секретар на Международния съюз на писателите лекари UMEM.
Кристин Димитрова (1963, София) е автор на дванадесет книги с поезия, два романа, три сборника с разкази и едно изследване за образа на България в англоезичните медии 1980-2000 г. Превежда поезия от английски. Нейни книги са излизали във Великобритания, Ирландия, Швейцария, Мексико, Индия, Македония и Чехия. Нейни разкази и стихотворения са преведени в 38 държави на 29 езика.
Магдалена Костова-Панайотова е литературовед, професор, доктор на филолгическите науки, автор на 13 научни книги, 3 стихсбирки и над 150 статии в специализирания периодичен печат. Автор и съавтор на 4  учебни помагала и три енциклопедии – „От А до Я“ на издателство „Труд“, Тритомна енциклопедия на същото издателство и „Герои на световната литература“, на Академично издателство „Марин Дринов“.
Превела и обработила 15 книги за издателство “ПАН”. 
Член на редколегията на сп. «Другое полушарие», Москва.
Главен редактор на сп. “Езиков свят”,  Scopus
Редактор в сп. Чуждоезиково обучение (Foreign Language Studies), Web of science.
Редактор в сп Open Journal Studies -http://centerprode.com/ojsl/ojsl_editorial_team.html
Редактор в сп American International Journal of Humanities and Social Science http://aijhss.cgrd.org/index.php/international-advisory-boardР
Редактор в Електронното списание ЛИТЕРНЕТ, 
Носител е на награда за литературна критика от конкурса „Южна пролет“, за поетични книга на Българското национално радио и др.
Маргарит Жеков (Хасково, 1963 г.) e завършил е немска филология в Софийския университет и богословие в Германия. Автор на 14 стихосбирки, две литературоведски книги, две пиеси и един все още непубликуван роман. Съставител на сборници с избрана лирика на поетите Йордан Ковачев, Янаки Петров, Георги Константинов, Ангел Ников и Иван Николов, както и на антологията „Гласове от българския ПЕН“ (2021). Член на литературен кръг «Европа» в Капфенберг, Австрия.

Николай Табаков

Роден съм на 13.11.1956 година в село Мандрица, Ивайловградско. Завършил съм Българска филология в СУ "Св. Климент Охридски", почти 26 години бях собственик и управител на издателство "Анубис". Автор съм на тринайсет книги, от тях десет романа, три сборника с разкази и детски роман. Две от книгите са преведени и издадени на сръбски език, три са преведени и издадени на руски език и още две - преведени и издадени на немски език.

Силвия Чолева (1959, София) е писател, издател и журналист.
Първата ѝ книга „Старо огледало“ е към самиздатското списание „Мост“, списвано преди 1989 от Едвин Сугарев. След това има публикувани шест стихосбирки: „Детето на глухонемите“ (1993, Награда за дебют „Южна пролет“, „Вход“ (1996), „Внимателно“ (2001), „Картички“ и „Писма“ (общ проект, 2007),  „От небето до земята“ (2015), две книги с поетична проза: „Отиване Връщане“ (1997, 2020), „Зими и лета“ (2001), един роман „Зелено и златно“ (2010) и книга с разкази „Гошко“ (2013). Има поставена една пиеса „Ела, легни върху мен“ и три радиопиеси, излъчени в БНР: „Името, твоето име“, радиовариант на „Ела, легни...“ и „Авариен изход“. Поезията ѝ е превеждана на различни езици.
Носител е на Националната награда за поезия „Иван Николов”, на наградата „Хр. Г. Данов” за представяне на българската литература; на почетен знак "Златен век" – печат на Симеон Велики на Министерство на културата и др.
Работи в Българско национално радио, програма „Христо Ботев”, където води предаване за култура. Била е редактор на списанието за българска литература „Сезон” заедно с поета Иван Теофилов, по-късно е гл. редактор на „алтера” - списание за пол, език и култура и редактор в „Литературен вестник“. Водила е хумористична рубрика във в. „Стършел“ и рубрики за книги в различни издания, както и рубриките „Без покритие“ и „От небето до земята“ (заедно с Марин Бодаков) в предаването „Библиотеката“ на БНТ. Преподавала е в СУ „Св. Кл. Охридски“ и в НБУ. Съсценарист на късометражния филм „Майка ми“ под режисурата на Светла Цоцоркова с премиера на София филм фест през 2005. През 2012 г. основава заедно с Иглика Василева и Калоян Игнатовски Издателство за поезия ДА.

Кратко:
Силвия Чолева (1959, София) е писател, издател и журналист. Пише поезия, проза, пиеси. Автор е на десет книги. Работи в БНР, където 20 години е водещ на предаване за култура. Била е редактор на две списания, преподавала е в два университета, водила е рубрики за книги, получила е няколко награди. Един от създателите на Издателство за поезия ДА. 

Станчо Пенчев е роден на 13 февруари 1962г. в Шумен.  Завършил е философия в СУ „Климент Охридски”.  Работил е в няколко национални телевизии.  Автор е на 14 книги, включително четири романа, като и сборници с разкази, фрагменти, притчи и приказки. Автор е и на сценарии и е режисьор на документални филми. Негови творби са превеждани на немски, френски, английски, чешки и унгарски език.
Елисавета Шапкарева е родена в София. Завършила е българска филология в СУ „Св. Климент Охридски“. Живее и работи в родния си град. Има издадени две книги с хайку - „Тихо“ (2003) и „По здрач“ (2006) и две с лирика - „Око на птица“ (2008) и „Клонка от мирта“ (2020). Нейни стихове са публикувани в пресата и в антологиите на Българския хайку съюз: „Дъждовни семена. Българска хайку поезия“ (2001), „Птицата. Българска хайку поезия“ (2003), „Розата. Европейско хайку“ (2003), „Пътят. Световно хайку“ (2004), „Огледала. Български хайку“ (2005), двуезичната „Градът“ (2012), двуезичната „Отвъд думите“ (2018), в сп. „Хайку свят“ и др., в сборника „SMS-ПОЕЗИЯ“ (2005; 2006), в антологията „World Haiku“ (2005; 2006) и в „Ирин Пирин. Алманах за литература, изкуство и социален живот“ (2006; 2007) и в многобройни чуждестранни издания, като „Хайку новине“, двуезичната антология „Más-más csönd / Различна тишина“, FROGPOND и др. Автор в сп. „Картини с думи и багри“ и Нова асоциална поезия.
Лауреат на логото „SMS-поезия“ (2006), Трета награда от Международния хайку конкурс Мелнишки вечери на поезията (2006) и носител на почетна грамота от Международния хайку конкурс Мелнишки вечери на поезията (2007), първа награда от Международния конкурс за поезия „Лирични гласове“ (2015).
Участвала е многократно в „Софийския есенен салон за поезия“.
Хайги на Елисавета Шапкарева са публикувани в изложбите „Есенни багри“, „Звуци на есен“ и „Дъхът на града“, на сайта на Българското семиотично дружество, на сайта Frogpond, Daily Haiga, WHA, NHK World и др.
Член е на Българския хайку съюз, на Световната хайку асоциация, на Българския ПЕН Център и на Съюза на българските писатели.
Бойко Ламбовски е български поет, публицист, преводач и журналист. Роден е през 1960 г. в София. Завършил е Френска езикова гимназия в родния си град, следвал е психология в СУ „Св. Климент Охридски“, дипломирал се е в Литературния институт „А. М. Горки“ в Москва. 
Автор е на 9 книги с поезия, между които „Вестоносец“, „Ален декаданс“, „Критика на поезията“, „Аутисо“ и др., както и на книги с разкази, книги за деца, книги с публицистика. Превел е автори като Йосиф Бродски, Робер Деснос, Николай Гумильов и др. Лауреат е на различни награди като „Владимир Башев“, „Гео Милев“, Голямата награда за литература на Софийския университет, награда на портал „Култура“, награда „Валери Петров“ и др. Председател на Български „П.Е.Н. – център от 2012 до 2019, сега е един от почетните му председатели. 
Христо Добротинов
Роден на 8 май 1952г. във Велико Търново. По образование е юрист. Публикувал е следните книги: 
-    „Погребението на капитанската шапка” / 1976, изд. „Народна младеж”/, получила Национална награда за първа книга; 
-    „Отвъд снега” / 1981, изд. „Български писател” /; 
-    „Спомен за курорта” / 1985, изд. „Български писател” /; 
-    „Бракове в София” / изд. „Български писател”, 1988 /; 
-    „Игра на конспиратори“ / 1989, изд. „Христо Г. Данов” /; 
-    „В търсене на холивудския прислужник“ / 2019, изд. „Хермес“/, получила годишната награда за проза за 2020г. на Съюза на българските писатели; 
-    „Светулките ще ти покажат пътя“ / 2021, изд. „Хермес“ /. Отличена с Националната награда „Христо Г. Данов“ за проза за 2022г.
-    „Стряха“, / 2023г., изд. “Хермес“ /
Негови разкази са преведени в Русия, Полша, Германия, Турция.
Член на Съюза на българските писатели от 1988г.  и на българския ПЕН-център от 2017г.
 Владимир Шумелов (1958, Перник) е български белетрист и литературен критик. Завършва „Българска филология“ във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“ (1982). Живее и работи във В. Търново. Един от организаторите на литературния живот във В. Търново през последните няколко десетилетия. Член на българския ПЕН-център от 2022 г.
    Автор на белетристичните книги: „Двойно“ („Елпис“, В. Търново, 1994; Голяма награда за дебютна книга „Южна пролет’95“, награда „Дебюти“ на фондация „Славяни“), „Между Бекет и Аз“ („ПАН-ВТ“, 1998; „Фабер“, 2003, В. Търново; национални награди „Интелект’98“ и „Светлоструй’99“), „И така нататък“ („Фабер“, В. Търново, 2007), „Каквото дойде. Четири писма за любовта“ („Фабер“, В. Търново, 2014), „Крадец на спомени“ („Потайниче“, С., 2019), „The End. Роман-сингуларност“ („Огледало“, С., 2021), „Топла човешка точка“ („Огледало“, С., 2023).
Издава книгите с есеистични и литературнокритически текстове: „Накърнимото“ („Жанет-45“, Пловдив, 2004); „Цветните спомени на греха“ („Фабер“, В. Търново, 2009); „Лисица в кокошарника“ („Фабер“, В. Търново, 2013); „Pink Floyd. Елипси“ („Фабер“, В. Търново, 2013); „Ще чакам дъгата“ („Либра Скорп“, Бургас, 2017), „Широко отворени очи“ („Огледало“, С., 2023).
Иван Христов (1978) е поет и литературовед. Автор е на четири стихосбирки, издадени в България и на шест поетични книги, публикувани в чужбина, а така също и на две академични монографии. Поезията му е превеждана на повече от двадесет езика. От 2019 г. е директор на международната програма на поетичния фестивал „Софийските метафори“, а от 2022 г. е доцент в Института за литература при Българската академия на науките.

Велина Минкова

https://newspaper.kultura.bg/bg/article/view/23759

автор на снимката Деян Парушев

Патриция Николова (1979, София) е български поет, писател, преводач, литературен и театрален критик. Автор е на шест книги, носител на редица награди, отличия и номинации. Нейни творби са представяни на различни места в Европа, САЩ, Южна Азия, Латинска Америка и Близкия Изток. Публикувана е на всички европейски езици, както и на иврит, арменски и др. Нейна поезия е включена в различни международни антологии, включително световната антология UKRAINE DANS NOS COEURS (Париж,2023).
 Аксиния Михайлова (1963) e поет и преводач. Автор на шест поетични книги на български и три на френски език. Стиховете и са превеждани на повече от 20 езика. Има публикувани книги с избрани стихотворения на словашки, латвийски, румънски, италиански и арабски език. Носител е на няколко награди за поезия сред който „Аполинер 2014“ и „Макс Жакоб 2020“ във Франция, „Христо Фотев“, „Милош Зяпков“, „Иван Николов“ и „Орфеев венец“ в България. Носител е и на две международни награди за превод –  Годишната награда на Съюза на литовските писатели през 2009 г.  и награда на името на латвийския поет Александър Чакс през същата година. Живее и работи в София.
Александра Ивойлова е магистър по пиано в НМА „Проф. Панчо Владигеров“, впоследствие камерна певица. Специализирала е в Париж. Има самостоятелни художествени и фотографски изложби. Публикува литературна, музикална, художествена критика. Нейни творби са преведени на различни езици. Издала е десет книги и два компактдиска. Членува в Български ПЕН център, Международно дружество „Елиас Канети“,  Съюз на българските журналисти, World Haiku Association, Europoesie – UNICEF и др.
Анжела Димчева (1963) е родена в София. Тя е поетеса, журналист, литературен критик, редактор. Магистър по българска филология и английски език от СУ „Св. Кл. Охридски”, доктор по наукознание от УниБИТ. Има повече от 1600 публикации в над 30 издания. Автор на 11 книги: 6 стихосбирки и 4 сборника с критика и фрагменти, 1 монография – „Дипломация чрез литература”. Две нейни книги са издадени в Украйна, една – в Германия (2021). Член е на Съюза на българските писатели, Съюза на българските журналисти, Асоциацията на софийските писатели и Българския П.Е.Н.-център. Член на УС на Фондация „Българско слово”, постоянен автор за култура на в. „Труд”. Международен и прессекретар на СБП. Председател на Българското жури за присъждане на Европейската награда за литература, Брюксел – 2021.
Надежда Стоянова е преподавател по българска литература във Факултета по славянски филологии на СУ „Св. Климент Охридски“. Автор е на монографиите „Възходът на слънчогледите. Българската литература от 20-те и 30-те години на ХХ век: опити с времето” (2015) и „Украси и гримаси. Мода и модерност в българската литература от 20-те и 30-те години на ХХ век” (2022), на литературоведски статии, студии и рецензии.
Златка Тименова